Американски уиски

Традиционният американски уиски е Straight бурбон от Кентъки, произведен основно от царевица, ръж, пшеница и малц от ечемик. Въпреки това уискито от Тенеси, Straight Tennessee, стана известно благодарение на Jack Daniel’s и неговия процес на филтриране с кленов въглен, който му придава този специфичен по-сух и леко пушен вкус. Съединените щати произвеждат също Straight Rye, на базата на ръж, или Corn Whisky, съставен от 80% царевица. Тринадесет големи дестилерии произвеждат над 99% от тези американски уискита, но на територията на САЩ има общо 129 дестилерии. През последните 15 години в различни щати, от Сан Франциско до Ню Йорк, са се появили много микродестилерии. Научете повече
АМЕРИКАНСКИЯТ УИСКИПодобно на своя ирландски братовчед, уискито придобива допълнителна гласна и от другата страна на Атлантическия океан се превръща в whiskey. Освен тази правописна разлика, американският whiskey е наистина уникален по рода си!Макар че бурбонът дълго време е властвал над американския уиски, Съединените щати се превърнаха в люлка на нова вълна от дестилатори, жадни за иновации и знаменосци на поколението craft, за което ви разказваме по-подробно тук. За разлика от шотландските малцове, американските уискита се произвеждат от смес от различни зърнени култури, обикновено: царевица, ечемик и ръж. В зависимост от съотношението им, дестилатът се нарича Rye Whiskey (51% ръж), Corn Whiskey (минимум 80% царевица) или по-често Bourbon (51% царевица).Въпреки че според общоприетото мнение бурбонът се произвежда само в щата Кентъки, в действителност това не е така. Всъщност, ако се спазват някои правила (бурбонът трябва, наред с други изисквания, да бъде произведен в САЩ от минимум 51% царевица, да бъде отлежал в нови дъбови бъчви и да има алкохолно съдържание от минимум 40%), бурбон може да се произвежда навсякъде в страната! Въпреки това, близо 90% от бурбона на пазара днес се произвежда в Кентъки, където в момента отлежават над 5 милиона бъчви, което е повече от цялото население на щата!Различни легенди за неговия произход изпълват страниците на книгите за историята на бурбона, като например тази за Елайджа Крейг, известен дестилатор от Кентъки, на когото често се приписва откритието на отлежаването в карбонизирани бъчви. В действителност, макар че произходът му остава неясен, бурбонът става популярен към края на 18 век с масовото пристигане на европейски имигранти, сред които много шотландци. Въпреки че се произвежда в големи количества от началото на 19 век, истинското признание на бурбона от Американския конгрес като „характерен продукт на Съединените щати” се случва едва през 1964 г.Други щати също са успели да се възползват от ситуацията, като например Тенеси, родното място на известния Jack Daniel’s, където допълнителна стъпка (филтриране с въглен) при производството на уискито позволява на бутилките да носят наименованието „Tennessee Whiskey”. Трябва да се отбележи, че бъчвите, наречени barrels, се изгарят предварително отвътре (в различна степен) преди да бъдат напълнени. Този процес се нарича charring. Той придава на американския уиски дървесни, медови и ванилови аромати, както и цвета му, който варира от кехлибарен до по-тъмен в зависимост от продължителността на зреенето.Бурбон срещу скоч: каква е разликата?За хората, които не пият уиски, скочът и бурбонът са едно и също нещо. Тъмно уиски, произведено от същите съставки и отлежало в същите бъчви, нали? Не е така. Двете напитки имат много общо, но има и огромна разлика, която ще ви обясним. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕСкоч: Шотландският уиски трябва да бъде произведен в Шотландия и за да може да се използва терминът „Scotch Whisky” на етикета, уискито трябва да бъде бутилирано в Шотландия (с изключение на блендовете).Бурбон: Противно на широко разпространеното мнение, бурбонът не се произвежда задължително в Кентъки. Той може да се произвежда във всеки щат на САЩ, но варовиковата вода в Кентъки го прави идеално място за това – варовикът филтрира примесите като желязото. 95% от бурбоните се произвеждат в Кентъки.СЪСТАВКИСкоч: Шотландският односолодов уиски трябва да се произвежда от 100% малцова ечемика. Зърненият уиски се произвежда от смес от зърнени култури: ечемика, царевица и пшеница.Бурбон: Бурбонът трябва да се произвежда по основна рецепта („mash bill”) от най-малко 51% царевица, а останалата част се състои от ръж, пшеница и ечемик. Колкото по-голям е делът на царевицата, толкова по-сладък е бурбонът; бурбоните с много ръж имат по-пикантен вкус.ДИСТИЛАЦИЯСкоч: Методът на дистилация на шотландското уиски зависи от стила или категорията: сингъл малтовете обикновено се дистилират два пъти (понякога три пъти) в Pot Stills, докато зърнените уискита се дистилират в колона Still. Както винаги, има изключения: например, single malt Mortlach използва сложна система „2.81”, включваща комбинация от Pot Stills.Бурбон: Почти всички бурбони първо се дестилират в колони, наричани също патентни или Coffey Still, след което преминават през втора дестилация в медни казани, известни също като „doubler” (или „thumper”).ЗРЕЕНЕСкоч: Производителите на шотландско уиски имат много за какво да благодарят на индустрията за бурбон. Дестилаторите на бурбон имат право да отлежават спиртните си напитки само в нови дъбови бъчви. След като бъдат използвани веднъж, бъчвите стават безполезни за тях, затова по-голямата част от тях се продават на производителите на скоч, които са повече от щастливи да отлежават уискито си в тези бъчви. Шотландските дестилатори имат много по-голяма свобода, като имат възможност да отлежават уискито си в голямо разнообразие от бъчви, включително такива, в които преди са се съхранявали вино, порто или дори коняк. Бурбон: Другата голяма разлика между шотландското уиски и бурбона е климатът. По-топлите температури в Кентъки означават, че степента на изпаряване е много по-висока, така че бурбонът зрее много по-бързо от шотландския си еквивалент – приблизително два пъти по-бързо.