ОТКРИЙТЕ УИСКИТО
Производството на уиски
Аламбиците и дестилацията
Бурбон срещу скоч
Лексикон
Топ 11 въпроса
СТРАНИТЕ НА УИСКИТО
Япония
Съединените щати
Франция
ДЕГУСТАЦИЯТА
Колелото на вкусовете
Съчетания на храни и уиски
Съхранение на бутилките
РЪКОВОДСТВА ЗА АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ
Арманяк
Водка
Знаете ли, че… Вашата любима напитка е строго регулирана от закони! Ето няколко специфични характеристики на шотландското уиски.
1) На първо място, за да може да носи наименованието „скоч уиски”, спиртната напитка трябва задължително да бъде произведена и отлежала на територията на Шотландия. Тя трябва да има алкохолно съдържание над 40° и да е отлежала в дъбови бъчви за минимум три години.
Закон от 28 юни 1988 г., приет от британския парламент, регулира наименованието „Scotch Whisky”. Става дума за „Scotch Whisky Act”. Точното му наименование е:
„Закон за определяне на дефиницията за скоч уиски, както и за производството и продажбата на уиски; и за свързани с това цели”
Няколко години по-късно този закон е заменен с нов, наречен „Scotch Whisky Regulations 2009”, който влиза в сила на 23 ноември 2009 г. Предишният закон регулира само производството на шотландско уиски, докато новият закон регулира и етикетирането, промотирането и опаковането на спиртната напитка.
2) Подобно на вината, които имат различни характеристики в зависимост от територията, от която произхождат, уискитата от Шотландия предлагат широка гама от аромати в зависимост от региона, в който се произвеждат. Познаването на географския произход на един шотландски уиски позволява да се направи представа за неговия стил (макар и с известна доза предпазливост, тъй като днешните производители обичат да объркват тези кодове, предлагайки например уискита от Айлей, които са всичко друго, но не и торфени, или малцове от Лоулендс с солен характер…), неговите характеристики и дори качеството му.
Традиционно територията на Шотландия се разделя на 5 производствени региона:
Низините (Lowlands): Регионът обхваща южната третина на страната и представлява територията на юг от въображаемата линия, свързваща Дъмбартон с Дънди. В тази зона има много малко действащи дестилерии, като най-известните са Glenkinchie и Auchentoshan, разположени съответно югоизточно от Единбург и северно от Глазгоу. Малцовете, произведени в региона на Лоулендс, са с най-лек вкус, но въпреки това са много фини и дори деликатни.
Хайлендс (високите земи): Тази зона обхваща частта на север от линията Дъмбартон-Дънди, с изключение на Кембълтаун и региона Спейсайд. Малцовете, дестилирани в този регион, са с по-силен вкус. Някои са леки, но други са по-плодови, по-богати. Освен това, в региона има редица дестилерии, разположени на брега на морето, което придава на произвеждания уиски специфичен морски вкус. Сред дестилериите в региона могат да се споменат известни имена като Glenmorangie или Glengoyne.
Кембълтаун: Това е най-малкият регион за производство на уиски. Град Кембълтаун се намира в югозападната част на страната. Въпреки малкото дестилерии, които все още функционират днес, през XVIII и XIX век в района е имало около тридесет дестилерии и тогава той е бил най-важният производствен регион в Шотландия. Въпреки това, малкото останали дестилерии (например Springbank & Glen Scotia) предлагат плодови уискита, които се отличават с морски вкус.
Регионът Спейсайд: Това е регионът, в който понастоящем се намират най-много дестилерии в Шотландия. Уискито, което се произвежда там, често се описва като най-елегантното и най-комплексното от всички малцове. Неговата палитра от аромати е много широка – от фин и лек малц до по-богато уиски с аромат на лешници.
Айлей: на остров Айлей има осем дестилерии, които все още функционират. Уискито, което се произвежда там, има силен аромат на йод благодарение на морския въздух, торфен, дори пушен вкус или почти пикантен аромат. Това е един от най-популярните райони сред любителите на торфено уиски, но не се заблуждавайте, макар че по-голямата част от уискитата, произвеждани на острова, са повече или по-малко пушени/торфени, други всъщност изобщо не са!