ОТКРИЙТЕ УИСКИТО
Производството на уиски
Аламбикът и дестилацията
Бурбон срещу скоч
Лексикон
Топ 11 въпроса
СТРАНИТЕ НА УИСКИТО
Япония
Съединените щати
Франция
ДЕГУСТАЦИЯТА
Колелото на вкусовете
Съчетания на храни и уиски
Съхранение на бутилките
РЪКОВОДСТВА ЗА АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ
Арманяк
Водка
Днес уискито е безспорно едно от най-популярните спиртни напитки в света. То се е превърнало в познат продукт, известен дори в най-отдалечените кътчета на планетата.
Произходът на уискито
Произходът му датира от X век и се счита, че е продукт на изобретението на арабски алхимици, които по това време открили процеса на дестилация на алкохол с цел създаване на козметични продукти и други парфюми.
Думата „алкохол“ дори произлиза директно от термина „al kuhul“, който означава „kohl“ – продукт за гримиране на очите, използван първоначално от египтяните. Арабите обаче не консумирали този алкохол и употребата му като напитка се популяризирала в Европа благодарение на маврите.
Така от XII век населението започва да дестилира спиртни напитки от грозде, зърнени култури, плодове или зеленчуци. По това време повечето производители на спиртни напитки са предимно монаси или учени. Първата „aqua vitae” (ракия), произведена от ферментирала ечемика, се приписва на ирландски монаси и се счита, че е била произведена около XI или XII век. Многобройните търговски обмени между Ирландия и Шотландия през този период са позволили на спиртните напитки да достигнат шотландската територия и да се развият там. Но авторството на уискито и днес е предмет на бурни спорове между ирландци и шотландци!
Първото писмено споменаване на уискито датира от 1494 г. и показва, че практиката на дестилацията вече е била широко разпространена през XV век: „осем топки малц за монах Джон Кор, с които да се направи аквавита”, формулировка, която се среща в свитъците на Ешикеър*, посочва количеството малц, необходимо за производството на почти 1500 бутилки. Уискито се консумирало по-скоро заради лечебните му свойства, откъдето идва и терминът „вода на живота”. Келтският термин за „eau de vie“ е „uisge beatha“, който постепенно се превръща в „ooshki“, а след това в „whisky“.
Разказва се, че уискито се е консумирало от шотландците, живеещи в селските райони, от най-ранна възраст до последния им дъх („from the cradle to the grave” превод: „от люлката до гроба”) като лекарство. Освен това уискито се използвало като заместител на водата, която по това време не била годна за консумация. От нелегалност към глобализация По това време уискито било неразделна част от живота на шотландците. Консумирало се в обществото по вече строго кодифициран начин. Мъжете имали обичай да се събират около маса и поред да наливат съдържанието на бъчвата в чашите, подредени на масата. Вероятно терминът „round” (рънд), използван днес в шотландските пъбове, произхожда от този древен обичай.
През XVI век дестилацията на уиски става толкова популярна, колкото и производството на бира, и по-голямата част от местните земеделски производители използват част от реколтата си от ечемик и овес за тази цел. Освен това, трудният климат на шотландската територия не позволява съхранението на реколтата. Отпадъците, генерирани от процеса на дестилация, се използват за храна на добитъка, което е така и до днес.
От самото си създаване уискито е било обект на многобройни данъци, от 1644 г. до 1823 г., когато е официално признато. През всички тези години „акцизните служители”, с други думи данъчните агенти, се борят срещу нелегалната дестилация. И днес нито капка от ценния алкохол не убягва от строгите проверки, провеждани от данъчните служби.
Към края на XVIII век производството на уиски започва да се променя, преминавайки от производство за частна употреба към производство за търговска употреба. Тази промяна в перспективата се дължи отчасти на модернизирането на селскостопанските техники, както и на развитието на транспортните артерии. Тогава в различни региони на Шотландия се появяват много дестилерии и уискито се превръща в продукт за ежедневна употреба.
*В херцогство Нормандия, а по-късно и в кралство Англия (чието име се превежда като Exchequer на английски), Ешикеър е бил еквивалентът на Сметната палата в другите кралства и княжества.